„Един политик гледа към следващите
избори. Един държавник – към следващото
поколение.“
Алсиде де Гаспери
На 8 ноември 2018 г. Европейската народна партия ще избере водещия си кандидат за председател на Европейската комисия. Въпросът, който стои пред нас е прост: кой е най-подходящ да помогне на нашите партии да спечелят европейските избори през следващата пролет; кой ще получи подкрепата на Европейския съвет и Европейския парламент, и в крайна сметка ще ръководи Европейската комисия. Става дума за лидерство и опит. Става дума за комуникация и езикови умения. Става въпрос за ценности, визия и надеждна програма за следващото поколение на Европа. Това предлагам за нас, ЕНП.
Визия за Европа
Трябва да гледаме напред и да предоставим на всички европейци една по -добра визия за бъдещето, основана на ценности. Визията ми е проевропейска, положителна и прагматична.
Проевропейска, тъй като вярвам в поинтелигентна и по-добра европейска интеграция. Нуждаем се от повече Европа, където има смисъл, и по-малко там, където няма. Това, което може да се свърши по-добре на национално или регионално равнище, трябва да остане там. Нуждаем се от по-малко груб национализъм, но по-истинска национална ангажираност в нашия общ европейски проект. Нуждаем се от национални и европейски лидери, които влияят и поемат пълната отговорност за решенията, взети заедно.
Положителна, защото трябва да спрем политиката, водена от страх и омраза. Няма лесни решения на сложни проблеми. Да, технологията ще промени начина, по който работим. Да, миграцията е предизвикателство. И да, всички се страхуваме от постоянни промени и смущения. Но това не означава, че политическите лидери трябва да подхранват тези страхове. Напротив, лидерството означава осигуряване на възможности, стабилност, решения и надежда за по-светло бъдеще.
И прагматична, тъй като трябва да предоставим конкретни, оперативни решения на нашите общи предизвикателства. Цифровата революция ще промени икономиката, работата, политиката, медиите, науката и вероятно бъдещето на човечеството. Това, заедно с изменението на климата, ще бъде основното предизвикателство не само за следващата Европейска комисия, но и за следващите поколения. Искам да видя технология в услуга на хората, а не обратното. Искам да видя планета, която е и ще продължи да бъде жизнеспособна за всички.
В тази кратка програма за следващото поколение на Европа не претендирам, че имам решение на всички настоящи предизвикателства на ЕС, нито давам подробни препоръки за политиката – времето им ще дойде. Целта ми тук е да отбележа някои от основните предизвикателства в бъдеще. Двата основни въпроса за нашето поколение са цифровата революция и промените в климата. Това са международни предизвикателства, с които нито една държава не може да се справи самостоятелно. Във времена на несигурност се нуждаем от котва – тази котва са нашите ценности. И тези ценности са в основата на моите шест точки за следващото поколение на Европа.
1. Да защитаваме европейските ценности
През 20-и век Европейската народна партия спечели битката на идеи. Демокрацията надделя над фашизма, комунизма и национализма благодарение на безмилостната борба на последователите ни в цяла Европа, на изток и на запад, на север и на юг. Дадохме начало на европейския проект, защитихме демокрацията и свободата и постигнахме мир. Но нашият светоглед не може да бъде статичен или приет за даденост. Ценностите ни са подложени на натиск както отвътре, така и извън Европейския съюз – време е да застанем зад барикадите и да ги защитаваме.
Нашите ценности се основават на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, солидарността, равенството между мъжете и жените, върховенството на закона и правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. В несигурни времена тези ценности са котвата на нашата сигурност; основата, която ни прави тези, които сме като дясноцентристки християндемократи. Без тях нямаме нищо и се отказваме от моралния компас, който ни е ръководил толкова добре в миналото.
„Ние държим главата си високо,
въпреки цената която сме платили,
защото свободата е безценна.“
Лех Валеса
Но не можем да сме в отрицание – в нашите общества има тревога, безпокойство за бъдещето, чувство, че най-доброто може би е зад нас. Не осъждам онези, които се чувстват изкушени да гласуват за популисти. Вместо това искам да кажа: „Ние ви чуваме“. Няма да пренебрегнем страховете, свързани с технологиите, работните места, сигурността или миграцията. Много от тях са основателни, но те трябва да бъдат решени в нашия демократичен ред. Демокрацията, индивидуалните свободи и справедливостта са ценностите, за което се борим от векове насам. Историята ни е научила, че щом поемем пътя към нелиберализма, е трудно да обърнем курса. Не-либералната демокрация е парадокс и противоречи на това, зад което ЕНП стои.
2. Да водим цифровата революция
Четвъртата индустриална революция – изкуственият интелект, роботизацията, интернетът на нещата, 3D печатът и цифровизацията – вече е тук и има голямо влияние върху всичко, включително икономиката, политиката и науката. За разлика от предишните индустриални революции, тази не е постепенна – напредва бързо и е разрушителна. Европа трябва да бъде на върха на технологичното развитие, в противен случай рискуваме да изостанем. Да поемем водеща роля в цифровата революция означава, че трябва да се съсредоточим върху иновациите и защитата на хората.
Цифровата революция променя начина, по който работим и учим. Нямаме достатъчно познания за това как ще изглежда пазарът на труда през 2050 г. Много от днешните работните места – било то за работниците със сини или бели якички – няма да съществуват. Не става въпрос за надмощие на машините, а за сътрудничество с роботите, за да постигнем по-добри резултати. Образованието вече не е за придобиване на едно умение и изучаване на много факти, а за учене през целия живот и емоционална интелигентност. Без значение какви умения ще придобием в бъдеще, разбирането на обмена на информация и така нарежените „големи данни“ ще играят оснвна роля. Няколко държави-членки вече са водещи в това отношение. Трябва да се използва и надгражда опита им в цяла Европа.
„Успехът в създаването на ефективен
изкуствен интелект може да бъде найголямото
събитие в историята на нашата цивилизация.
Или най-лошото. Просто не знаем.“
Стивън Хоукинг
Понастоящем двадесетте топ технологични компании са от САЩ или Китай. Без инвестиции в образование, иновации, научноизследователска и развойна дейност, тази тенденция ще продължи. Европа трабва да подобри технологичната инфраструктура, като 5G мрежите, и да създаде възможности за европейските компании и предприемачи да се развиват в дигиталната ера. Съвременните финансови инструменти и законодателство, които създават условия за иновации, ще чертаят пътя напред.
В същото време живеем в ера на икономика, основана на онлайн платформи, където значението на информацията продължава да нараства. Това води до проблеми, свързани със защитата на личните права. Данните, които обменяме в интернет, вече съдържат повече за нас и нашите предпочитания, отколкото допускаме. Конституциите са създадени, за да защитават личността от държавата. Сега трябва да работим за защитата на лицата от използването на техните лични данни от големи мултинационални компании или авторитарни правителства. Като регулаторна свръх сила, ЕС може да поеме водеща роля в установяването на международни правила за бъдещия свят на изкуствения интелект и роботизацията. Подобре да бъдеш създател на правила, вместо просто да ги приемаш.
3. Да изградим европейската икономика, работеща за всички
Единният пазар е постигнат – без него не бихме могли да подкрепим европейските социални държави. В продължение на десетилетия той е основата за растеж и работни места в Европа. Членството в ЕС означава увеличаване на просперитета. БВП на глава от населението се е удвоил през последните двадесет години. В някои от по-бедните държави-членки ръстът е над десетократен. Единният пазар помогна за създаването на повече от 10 милиона работни места през последните няколко години. Еврото е втората най-важна световна резервна валута. След финансовата криза Европейският съюз се върна към стабилен път на растеж, създаване на работни места и инвестиции.
Но това, естествено, не е достатъчно. До сега ЕС е бил добър в увеличаването на размера на тортата, но сме били по-малко добри в равномерното й разпределяне между отделните лица, или държавите-членки. Голяма част от днешният популизъм, както от дясно, така и от ляво, произтича от чувството за несправедливост; чувството, че сегашният ни модел на общество – включително социалната пазарна икономика и глобализацията – не третира всички справедливо. Това трябва да се промени. Всички знаем, че либерализацията на пазара стимулира растежа и създава работни места. Сега трябва просто да разберем как това да се случи за всички европейци.
„Европа трябва да бъде повече от пазар,
стоки и пари“.
Жан-Клод Юнкер
Европа трябва да се съсредоточи върху съвременните източници на устойчив растеж, включително цифровизацията, творческите индустрии, зеленият растеж, кръговата икономика, новосъздадените предприятия, устойчивото и иновативно производство на храни и други подобни. ЕС не е този, който създава работни места или избира нови шампиони, но Съюзът може да осигури благоприятни условия за компаниите, работниците и предприемачите в целия континент. ЕС е защитник на свободната и справедлива търговия и трябва да продължи да бъде такъв. В същото време трябва да подобрим глобалните правила, да действаме срещу нелоялните практики, да работим върху структурните реформи и да завършим вътрешния пазар. Преразпределението на европейския растеж чрез политиките за социални грижи е и ще остане в ръцете на националните правителства.
Бъдещето на еврото е важна част от нашата икономика. Без стабилна и устойчива обща валута не можем да имаме успешна икономика. През следващите години трябва да ускорим напредъка към истински Съюз на банков и капиталов пазар. Трябва също така да изградим Европейски валутен фонд на базата на сегашните механизми за стабилност. Но преди всичко трябва да продължим да изграждаме доверие, да се придържаме към общите правила, за които сме се споразумели и да покажем солидарност, когато някой от нас е в нужда. Това направиха партиите на ЕНП по време на кризата с еврото, това трябва да правим и в бъдеще. Без трудните и отговорни решения, взети от управляващите парти на ЕНП – от Ирландия до Португалия, от Испания до Гърция и Кипър – еврото не би оцеляло.
4. Да се справим с изменението на климата
Промените в климата са една от най-големите заплахи за бъдещето на нашата планета. През последните 19 години, 18 показаха рекордно високи температури. При сегашните темпове, средните температури ще продължат да се покачват с 0,2 градуса по Целзий на всеки десет години. Последният доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата потвърждава тази тенденция и предупреждава за въздействието на допълнително глобално затопляне – над 1,5 градуса по Целзий. Промените в температурата ще имат безпрецедентно въздействие върху цялата ни екосистема, включително метеорологичните условия, видовете, морското равнище, продоволствената сигурност и здравето.
„Няма планета Б, спасяването на нашата
планета Земя трябва да бъде нашата
мисия номер едно“.
Мигел Ариас Канете и Карлос Модас
През последните два века успяхме да създадем безпрецедентен икономически растеж и благополучие, но това си има цена. Наша задача е да защитаваме планетата и да уважаваме нейните граници. В същото време ЕС не трябва да бъде наивен – трябва да защитаваме стратегическите ни интереси и да помагаме на нашите държави-членки в прехода към почиста икономика. Това означава, че политиката ни в областта на климата не само трябва да се справи с климатичните промени, но и да ни предостави конкурентно предимство в световен мащаб. Намаляването на европейските емисии не са достатъчни да спасят света, но технологиите, които развиват нашите пионерски компании, могат да го направят. Следователно, акцентът трябва да бъде върху чистите технологии и кръговите бизнес модели. Фирмите, които желаят да поемат рискове на този етап, ще бъдат бъдещите лидери.
ЕС трябва да постави декарбонизацията в центъра на своята програма. Трябва да работим за постигането на въглеродно неутрална Европа до 2045 г. Парижкото споразумение беше добър старт, но трябва да сме по-амбициозни. Целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий е необходимо и това ще изисква строги мерки, както за търговията с емисии, така и за споделянето на усилията за намаляване на измененията в околната среда. Европа трябва да води тази трансформация заедно с държавите-членки, регионите и градовете.
5. Да управляваме миграцията
Световният дял на хората, живеещи извън родната им страна, е останал повече или по-малко стабилен във времето – близо 3%. Миграцията, във всичките й различни форми, ще остане. Можем или да се преструваме, че не съществува, или да се изправим пред предизвикателствата и продължим напред.
Аз предлагам второто. Решихме най-тежката миграционна криза и сега е време да покажем на всички европейци, че ситуацията е под контрол. Без усилията на партиите на ЕНП в цяла Европа – от Малта до Италия, от България до Швеция, от Гърция до Германия и Австрия – нямаше да преодолеем миграционната криза от 2015 г. Сега трябва да сме сигурни, че тя никога няма да се повтори.
„Тази Европа не трябва да се превърне
крепост, в която се изолираме от
останалите. Трябва да е отворена.“
Хелмут Кол
Европа се нуждае от имиграция, която е контролирана и законна. Не трябва да се връщаме към неконтролирано положение, подобно на това през 2015 г. Със застаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка няма да можем да оцелеем чрез изграждането на стени. Работата на политиците е да намерят решения и да улеснят този преход, а не да предизвикат страх. Свободното движение в рамките на Европейския съюз прави живота ни по-лесен, независимо дали става въпрос за пътуване, обучение или работа. Имиграцията отвън е по-сложна, но може да бъде адресирана. По-добрият контрол на външните граници е предпоставка за свободно движение на хора в рамките на ЕС.
Миграцията ще остане определящ въпрос за ЕС през идните години. Следващата Европейска комисия трябва да я постави в центъра на своя дневен ред. Трябва да създадем центрове за предоставяне на убежище, заедно с ВКБООН, извън ЕС. Трябва да укрепим Фронтекс – без обща гранична охрана е трудно да се пази обща граница. Също така трябва да намерим съвместни решения за ефективна възвръщаемост на лицата, на които не се предоставя убежище в Европа. Трябва да установим квота за търсещите убежище на базата на хуманитарна помощ за всяка държава-членка. Ако това не стане, ще трябва да разработим система на гъвкава солидарност, в която държавите-членки могат да си помагат взаимно по различни начини. И накрая, трябва да обърнем внимание на основните причини за миграцията чрез укрепване на способността на ЕС да работи с нашите съседи чрез инвестиране в растеж и работни места в Африка. Това няма да реши проблема директно, но поне ще сме една крачка по-близо до избягване на бъдеща криза.
6. Да създадем по-сигурна Европа
От десетилетия Съединените щати гарантират европейската сигурност. Като силен поддръжник на нашите близки трансатлантически отношения,ми е трудно да приема, че тази гаранция понастоящем е по-малко очевидна от това, което беше преди. Доброволното маргинализиране на САЩ от световната политика означава, че трябва да поемем повече отговорност за собствената си сигурност. Трябва да запълним нововъзникващите мощни вакууми, независимо дали са в търговията, външната политика, отбраната или сътрудничеството. Трябва да се стремим да изграждаме диалог и партньорства във всички посоки. Но ние също трябва да бъдем твърдо против Русия и други, които се опитват да сплашат нашите държави-членки.
„Времето, в което може напълно да
разчитаме на другите, е свършило … Време
е Европа да вземе съдбата ни в собствените
си ръце“.
Ангела Меркел
През изминалите години линията между войната и мира беше замъглена от предизвикателства като кибератаки, не-държавен и държавно спонсориран тероризъм, вмешателството в нашите демократични процеси, незаконната миграция и информационни войни. Корените на това са в продължаващите конфликти, нова конкуренция за власт и технологични пробиви. Много неща вече са постигнати, но не можем адекватно да защитаваме Европа със смесицата от политики, инструменти и участници в областта на сигурността и отбраната. Трябва да ги приведем под в единна рамка.
Държавите-членки и европейските институции трябва да увеличат усилията си за изграждане на истински съюз за сигурност и отбрана. Трябва също така да разработим първата стратегия на ЕС за сигурност на „изкуственото разузнаване“, която да помогне за справяне с новите предизвикателства, създадени от изкуствения интелект и да предприеме по-нататъшни стъпки за подобряване на ефективността и конкурентоспособността на европейската отбранителна технологична и промишлена база. Върховенството на нашата собствена воля също изисква тясна координация с държавитечленки, НАТО и нашите партньори. Трябва да поемем по-голяма отговорност за една от найважните задачи на ЕС – сигурността.
Комуникация за Европа
Ако имаше награда за най-лошата комуникационна стратегия в историята на световната политика, Европейският съюз би бил сериозен претендент. Това е най-успешният мирен проект на международните отношения. И все пак възприемането на това, което прави и за какво се отнася, не може да бъде по-далеч от истината. Не е достатъчно да кажем, че цифровата ера е увеличила фалшивите новини или че ние, хората, харесваме истории повече от истната. В ерата на информационните войни ЕС трябва сериозно да обърне внимание на комуникацията.
Това означава не само да се използват съвременни средства за комуникация чрез широка гама от социални медии, но и да се използва разбираем език за това, за какво е Европа. Намаляването на фалшивите новини и троловете е съществена част от това, което трябва да се направи. Добра отправна точка би било, политическите лидери да престават да обвиняват Брюксел за собствените си провали, а да започнат да поемат отговорност за европейските решения и да излязат от кабинетите, за да го направят. Европа е свързана с прозрачност, не с тайно вземане на решения.
Това е моментът на Европа
Смятам, че това е моментът на Европа. Ако се справим добре през следващите няколко години, ще погледнем отново на опита за нелиберална демокрация и безмислен популизъм като друга решаваща криза в процеса на европейска интеграция. Ако не направим нещата правилно, рискуваме да се върнем към ерата на отвратителния национализъм и европейската ирелевантност.
Важно е да се съберем около нашата кауза за силна модерна Европа, която оформя света, вместо да бъде оформена от другите. Това означава смекчаване на разделението между изтока и запада, севера и юга. Разширяването на ЕС никога не е било лесно, но винаги е било правилно. Трябва по-добре да подчертаем това, което ни обединява, вместо това, което ни разделя. Нуждаем се от повече солидарност, независимо от бъдещето на еврото или миграцията. Нуждаем се един от друг.
„Европейското единство беше мечтата
на няколко души. То стана надежда за
мнозина. Днес това е необходимост за
всички нас.„
Конрад Аденауер
Европейският съюз не е съвършен и никога няма да бъде. Той винаги ще бъде нещо повече от международна организация, но по-малко от държава. В много отношения той е в непрекъснато развитие и управление на кризи. Характерно е, че често излизайки от криза преминаваме към усещане за хаос и най-накрая взимаме не най-оптималното решение. Но постигаме нашите цели. Това се случи с еврото и миграционните кризи и това ще се случи с много от нашите предизвикателства в бъдеще. Ние сме съюз на несъвършенството. Трябва да се научим как да го адаптираме към новите предизвикателства на 21-ви век.
Следващата година, когато новата Европейска комисия започне мандата си, ще отпразнуваме 30-годишнината от падането на Берлинската стена. 1989 г. беше пълна с надежда. Току-що бяхме победили комунизма и авторитарните режими се сринаха с помощта на партиите на ЕНП във всички краища на Европа. Много от нас вярваха, че повечето от 200-те нации в този свят ще приемат свободата, либералната демокрация и пазарната икономика. Всъщност, първите няколко години след Студената война бяха изпълнени с обещание. Европа отново беше обединена. Малцина знаеха какво предстои.
„Политическото единство не означава
усвояването на нацията.“
Робер Шуман
Фашизмът умря през 1945 г. Комунизмът умря през 1989 г. Не искам 2016 да бъде началото на края на либералната демокрация. Ако стана водещ кандидат на ЕНП и в крайна сметка председател на Европейската комисия, аз се ангажирам не само да защитаваме нашите ценности, но и да обърна внимание на оплакванията, довели до скока на национализма и популизма. Ако тези проблеми не бъдат разгледани, ситуацията ще се влоши. Неприязмът ще расте, напрежението ще излезе на преден план и национализмът ще се увеличи. Не казвам, че Европа ще се срине, но достигаме границите на толерантността. Принципът на толерантност, на която беше изградена Европа.
Европейският съюз никога не е имал председател на Европейската комисия от скандинавска страна, от балтийска държава или от Централна и Източна Европа. Това обаче не е състезание на географията, а избор на лидерство и опит. Аз идвам от една малка страна, която е оцеляла от експанзионистичната власт – страна, която винаги се е борила за своите ценности и съществуването си. Винаги съм ръководел, или съм бил част от коалиционни правителства, които изискват постоянно изграждане на мостове. Имах опит от първа ръка за справяне с популистка партия в правителството. Това са все качества, които най-вероятно ще имат значение след следващите европейски избори.
Ние сме партийно семейство, които вярва в индивидуалната свобода и отговорност. Изборът е Ваш. Знам, че ще вземете решение и ще гласувате за човека за когото смятате, че може да помогне на нашите партии да спечелят европейските избори и в крайна сметка да оглави Комисията за следващото поколение на Европа. Добре дошли в Хелзинки!
